GPS навигация на женската душа

GPS навигация на женската душа

GPS навигация на женската душа

От много време се опитвах да стигна до женската душа. Но все не ми се удаваше! Затова си купих най-модерната GPS навигация. В магазина ми казаха, че с тази навигация ще мога да отида навсякъде. Била безпогрешна.

Качих се в колата, сложих навигацията на арматурното табло и зададох координатите. Написах „женска душа“ и зачаках GPS-ът да ми начертае маршрута. Той се „позамисли“ малко, но в крайна сметка ми обозначи пътя с ярка червена линия. Ха!?

Картата показваше, че женската душа е съвсем близо – на две-три преки. Сърцето ми се разтупка от вълнение. Тръгнах по маршрута. Началната точка беше – „очи на жената„. Но какво трябваше да направя!? GPS-ът ми съобщи с електронно генериран мъжки глас: „Влез през очите и след ирисите завий плътно вдясно към дясното мозъчно полукълбо на жената!“ Дадох мигач и завих. Едва взех завоя – много остър беше, чак леко поднесох и се ударих в един ствол на пътя. Оказа се, че бил… мозъчният ствол. Заобиколих го и продължих.

GPS-ът ми съобщи да карам все направо до функциите на дясното мозъчно полукълбо на жената. Каза ми да карам, докато не срещна пътни знаци за усещания, символи и образи, за пространствено възприятие, фантазия, импулсивност и поемане на рискове.

Карах, карах – всички знаци се изредиха. Накрая GPS-ът ми съобщи да завия наляво след пътния знак за поемане на рискове. Завоят беше много рисков – поднесох и се ударих челно в периферната нервна система на жената. Изкривих една мантинела, разделяща соматичната от вегетативната нервна система. От толкова нерви ме хванаха нервите!

Но обърнах и продължих. GPS-ът ми каза да карам направо, докато стигна до тунели. Така влязох в кухите, тръбести образувания на женската сърдечно-съдова система. Беше тъмно, пуснах фаровете на дълги. GPS-ът ми изкомандва: „Завий наляво, мини през лявото предсърдие и спри на стопа при аортната клапа!“ Вече бях много близо до женската душа – само на едно кръстовище.

Очаквах с нетърпение да угасне червеният светофар за съкращение на сърдечния мускул – систола, и да светне зеленият светофар на диастолата – отпускането му. След този светофар щях да вляза в сърдечните камери. Там някъде, според GPS-а, трябваше да е женската душа. Обаче точно тук, накрая, GPS-ът блокира и започна да повтаря: „Няма връзка с базата данни, няма връзка с базата данни!“ А аз се намирах точно на кръстопът – между лявата и дясната камера на женското сърце. Зад мен се образува цяла колона от бели и червени кръвни телца, които бързаха за работа и започнаха да натискат нервно клаксоните. Ударих силно GPS-а по корпуса и той най-накрая зацепи. Показа ми къде е женската душа… А!? Дали не се беше тотално бъгнал този GPS – показваше ми, че женската душа е точно тук, на кръстовището.

Кръстовище, при което пътищата едновременно свършваха и започваха, кръстовище, което беше начало и край на всеки път от и към сърцето. Кръстовище, на което не можеш да останеш дълго, защото трябва да тръгнеш по някой от неговите пътища, да избереш посока – грешна или вярна. Кръстовище, което го няма на никоя пътна карта, в никоя база данни. Кръстовище, за което няма пътни знаци, освен един. Това е знакът „стоп“. Знак, с който трябва задължително да се съобразиш и да спреш на място за малко… За малко, но достатъчно, за да разбереш, че точно това е крайната дестинация, която винаги си търсел!

 

Коментари

comments

Авторски публикации 37

Свързани публикации

Започнете да пишете термина, по който желаете да направите търсене, и натиснете Enter. Натиснете ESC за отказ.

Нагоре