Малко след като пораснем и преживеем това, че няма да станем супергерои, започваме да мечтаем за по-реалистични, но все по-трудно постижими неща. Сред най-често срещаните е възможността да обиколиш света.
Нека ви разкажа за Станислава Енчева, която превръща тази мечта в свое хоби и с малки стъпки я преследва.
Денят на един травъл блогър
Освен че от 5 години Станислава работи в IT компания и се подготвя за дипломиране, в свободно си време тя поддържа блог за пътешествия – Sun and Sany.
Днес тя ни разказва за своя фотоапарат – за това, че по време на пътуванията й той е неделима част от нея, и за преоткриването на детайлите в ежедневните неща.
За да стартираш “странстващ” блог
Създава блога си sunandsany.com преди 5 години с идеята да има свое място, в което да събира снимки от пътешествията си и което да обединява нещата, заемащи свободното й време. В началото се вдъхновява от блога на най-добрата си приятелка, която по това време пише. Първият лейаут на блога е с палми за фон, а името – Sun and Sand – подсказва за бягство към далечни и екзотични земи. В последствие решава, че трябва да вкара малко индивидуалност и променя заглавието на “Sun and Sany” (тъй като нейните приятели и близки й казват “Сани”).
“През годините не бях много сигурна как да пиша в блога си и се лутах между темите, но картината вече започна да се избистря. Целият блог представлява сбор от хобитата ми – фотографията, пътешествията, а от тази година и най-новото ми занимание – сноубордът. Преди 5 години блоговете бяха все още нещо непознато за хората тук, но напоследък все повече се радвам на българско внимание.”
Рисковете на занаята
Станислава ми разказва за някои специфични ситуации, свързани с начинанието й, които навярно ще са познати и на други “странстващи” блогъри.
Като например ситуацията, в която тя хареса някое заведение или ресторант и иска да сподели за него в блога си, но щом извади фотоапарата, неизменно привлича внимание.
“Разбира се, спазвам някакви граници и не снимам хората, без те да знаят, но на храната правя цяла фотосесия. Докато не станат хубави снимките на всеки един елемент от поръчката, дори и на бирата, никой няма право да започва да се храни. Това може би звучи доста смешно, но близките и приятелите ми са свикнали.”
Станислава разказва как високо в планината й се е случвало да стане свидетел на невероятни гледки, но тъй като все още е начинаеща в сноуборда, не може да си позволи да взима фотопарата със себе си. Рискът да падне и да го счупи все още е твърде голям. А и това, което очите й виждат там, не може да бъде уловено в нито една снимка. Трябва да бъде изживяно, споделя Сани.
За финал на това кратко интервю, Станислава Енчева дава съвет към читателите (а и на самата себе си):
“Бъдете по-смели в това да се изразявате по начина, който ви харесва.”
